В България имаме обичай, които се свързват с погачата. Тя е нещо традиционно за нашата култура и аз като един любител на тестените изделия, с две ръце приведствам тези наши порядки. Всеки един празник изглежда някак по завършен с това пухкаво удоволствие.

Погачата може да се украси и оформи по милиони начин, както и да се направи, винаги поражда топли чувства.

При замесването на погачата имало различни ритуали, които съпътствали самото замесване, в заисимост за какъв празник ще се меси питката. Много от тези ритуали вече не се спазват както са го правили в миналото, но аз мисля, че в страната ни все някъде има семейства, които са запазили тайнството на замесване, и ги предават за следващите поколения.

Продукти:

• 1 кг. брашно;
• 2 яйца;
• 1 бр. кубче жива мая;
• 1 с.л. сол;
• 1 ч.л. захар;
• 400 мл. хладка вода;
• 1ч.л. сода за хляб;
• 100 гр. кисело мляко;
• 50 гр. краве масло.

Маята се смесва с водата и захарта, оставя се настрани за да се активира. Брашното се пресява и към него се добавят солта, яйцата и содата, която е предварително изгасена в киселото мляко. След като шупне маята и тя се добавя към брашното.

Замесва се меко и еластично тесто. Оставя се да втаса до увеличаване на обема си.

След като е втасало веднъж се оформя. Има много методи за оформяне, аз лично всеки път го правя различен за да ми е по интересно.

Оформяне:

Тестото се разделя на 4 равни части. Всяка част се разточва на кръгла кора с дебелина около 2 см. намазва се с меко масло, върху нея се слага още една такава кора също намазана с масло. Редят се една върху друга до свършване на топчетата тесто.

Премества се в намазнена тава. Правят се разрези така, че да заприлича на слънце, трябва да остане един хубав кръг в средата.

Всяко пърче се усуква. Питата се оставя да втаса отново.

Втасалата погача се намазва с разбит жълтък и се изпича в предварително загрята фурна на 200* без вентилатор до получаване на красива хрупкава коричка.

Вече изстиналата питка може да се нападне намазана с масло и шарена сол.